ТОВА СЕ СЛУЧИ
Веднъж, след винена омая,
по навик към перото съм посегнал.
И вместо в мойта топла стая –
във сърцето ти съм легнал.
А то с любов безкрайна
ме посрещна.
Сутринта,
когато се събудих,
ми стъкна набързо
ароматно и силно кафе.
А ти:
„О, не!
Това не беше моето сърце!”
И затръшна вратите.
И... останах в него...
Завинаги.
Нека е благословено
ненаситното ти
женско
его!
© Ангел Веселинов All rights reserved.