Тихо се прокрадва тъмнината,
слуша вятърната одисея.
Звук далечен чувам от гората,
бърза сянката край нея.
Огърлица от листа долита,
леко пада на земята.
Нежно времето разчита
да не скрие красотата.
Виждам те в природната картина.
Смесица от всичко тук си ти.
Аз, като художник бързам
да рисувам образ от мечти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up