По твоите картини аз съм ФОНА...
Сянката на корабни платна.
Ъгъла на плачеща икона...
Капката, попила във пръстта...
Аз съм всяка бледост зад анфаса
на твоите герои със лица,
капризничещи в своите гримаси,
властващи през сълзи или смях...
Аз съм пласт боя върху дървото!
Първата ти драска без сюжет...
Бялото безименно в окото...
Кътчето остатъчност на "След"... ...