Набрах в гората шепичка
ягоди,
с аромат на планинска
зора,
инжектиран венозно в
кръвта ми,
ведно с обичта ми към теб,
моя тъга!
Поеми на глътки от душата ми
дива,
вгледай се в мен, усмихни се,
стопли ме,
нека да сме днес щастливи,
дори временно,
да бъде този ден само наш -
на теб и мен,
с шепичка дивни ягодки
перлени!
© Валентин Василев All rights reserved.