Този град ме посреща със паст от бетон
и със грохот и вой ме помита.
А в засада, пред мръсния гаров перон,
дебне глутница жълти таксита.
Този град, във стъкло и метал окован,
ненаситно, без жал ме поглъща.
И ме щраква във лъскав, неонов капан,
в част от трафика луд се превръщам.
Булевардите бясно препускат край мен
и се блъскам в лица милиони.
Всеки тича, към някаква цел устремен,
без да спре - сякаш времето гони. ...