Измина цяла година на страх и надежди,
откак загубих зрението си и бях сляп.
Светлините в небето ме покосиха и
последното, което видях, бе точно тях.
За тези загубени дни, сякаш загинах и
днес отново съм парче блуждаещо месо.
Това, което ме вдигна, беше нечий зов и
мисълта за поредното сляпо същество.
От всеки зависи какво ще избере,
дали ще продължи да се бори или ще бяга.
Предаващ ли се, когато живота те стяга
и когато слънцето се опитва да те погребе? ...