/се нуждае да осъзнае, че света може да усмихва, не само наранява. И че когато се усмихваш и усмихваш другите ще си щастлив. И иска да избяга от себе си и да ни накара и ние да избягаме от него, дори от себе си.../
Този, който те наранява
се страхува от вълнененията си.
От това да послуша сърцето си
страхува се дори да мисли...
(в мислите си не мисли)
Този, който те наранява
наранява най - вече себе си.
И не може да повярва.
В реалността на мечтите си...
( в чувствата си не чувства)
Този, който те наранява, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Бележки : Нека се освободим от тези, които ни нараняват.
Да си тръгнем, ако нещо и някой ни вреди.
Да останем само, когато можем да помогнем.
Но това не значи да си позволим или да им позволим.
Да простим и да се поставим на тяхно място.
За да запазим своето собствено място.
Всички грешим. Всички нараняваме. Всички страдаме.
И си мислим, че болката ни е най - голямата.
И забравяме да бъдем съпричастни към чуждата болка.
И това не е добре, не е така. Това не ни прави лоши.
Напротив. В болката няма лоши и добри.
И не означава, че не трябва да мислим за себе си. Но.
Така както не трябва да пренебрегваме своята болка,
не трябва да сме безразлични към чуждата.
Всяка болка се нуждае да бъде лекувана с любов.
И нашата. И на всеки.
Ако не им покажем, на тези, който нараняват, че не
това е начина, те ще продължат да нараняват нас, себе си или други.
А ние ще сме го позволили. Това не ни прави виновни. Но сме отговорни.
И ще си останем за още дълго наранени, ако не освобождаваме себе си
и другите...