Mar 31, 2017, 12:42 AM  

Този, който наранява... 

  Poetry » Free verse
529 2 11
/се нуждае да осъзнае, че света може да усмихва, не само наранява. И че когато се усмихваш и усмихваш другите ще си щастлив. И иска да избяга от себе си и да ни накара и ние да избягаме от него, дори от себе си.../
Този, който те наранява
се страхува от вълнененията си.
От това да послуша сърцето си
страхува се дори да мисли...
(в мислите си не мисли)
Този, който те наранява
наранява най - вече себе си.
И не може да повярва.
В реалността на мечтите си...
( в чувствата си не чувства)
Този, който те наранява, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Бележки : Нека се освободим от тези, които ни нараняват.

Да си тръгнем, ако нещо и някой ни вреди.

Да останем само, когато можем да помогнем.

Но това не значи да си позволим или да им позволим.

Да простим и да се поставим на тяхно място.

За да запазим своето собствено място.

Всички грешим. Всички нараняваме. Всички страдаме.

И си мислим, че болката ни е най - голямата.

И забравяме да бъдем съпричастни към чуждата болка.

И това не е добре, не е така.  Това не ни прави лоши.

Напротив. В болката няма лоши и добри.

И не означава, че не трябва да мислим за себе си. Но.

Така както не трябва да пренебрегваме своята болка,

не трябва да сме безразлични към чуждата.

Всяка болка се нуждае да бъде лекувана с любов.

И нашата. И на всеки.

Ако не им покажем, на тези, който нараняват, че не

това е начина, те ще продължат да нараняват нас, себе си или други.

А ние ще сме го позволили. Това не ни прави виновни. Но сме отговорни.

И ще си останем за още дълго наранени, ако не освобождаваме себе си

и другите...

 

 

Random works
: ??:??