Този мъж бе погребан в сенки от минало.

Сънуваше листопади и мълнии.

Този мъж отмерваше живота си в чаши

и пиеше на големи глътки мълчания.

Този мъж не преживяваше, не съществуваше

неговото високо го погреба  долу в ниското.

Остана му кучето - верен приятел

и няколко снимки - пепелно щастие.

Този мъж се държеше по мъжки.

Не плачеше нощем.

Не пиеше денем.

И прегръщаше мъртво сенки от къпини.

Този мъж ме обичаше някога.

Днес само ме гали по миглите.

И шепти.

А ти си само пепел...