Не го познавам още този мъж,
но той пристига винаги в съня ми
и тялото ми, разлюляна ръж,
събира тихо в шепи, като семе.
Нощта покълва ясна, сякаш ден.
Изгряват неузрели слънчогледи.
Уж, аз го търся – той е вътре в мен.
Простенват плахо сенките ни бледи.
А после бавно времето сълзи,
солта им тишината не измива,
защото и от сънища боли,
когато сутрин рано си отиват. ...