Този страх - да не бъдеш ранен -
вярвай, двойно във себе си имах,
че те срещнах тъй късно за мен...
Закъсняла... а с тебе привикнах...
Може би със последния влак
и с объркана своя посока,
няма с теб да намериме бряг,
че за грешки изтече ни срокът...
И какво ли, че чувства добри
още пазят душите на двама?
Изхабени... Какво, че боли?
Ти и аз сме отворена рана... ...