Tози свят ми е чужд и съвсем не е мой...
че очите затварям и виждам
как стрелките на времето правят завой,
и ме водят в друг, който обичам.
Този свят ми е чужд – на човешката хитрост –
пълен с завист, сплетни, и интриги.
Моят свят на любов е и на отдаденост.
И на всичките мои мечти тъй абсурдни.
Този свят, в който всъщност живея,
няма нищичко общо с реалния.
Затова често крила над просторите вея,
и летя във далечните измерения. ...