"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш
сред куршуми безспир да стои на крака?
Уж е бебешки плач. Но не носи смирение.
Не е гъба след дъжд, а е атомен взрив.
Мама пее по здрач? Май е вой на сирени.
Не е татко - спи мъж в пепелищата, сив.
Този свят е хлапак. Коленете ожулил,
все подтичва в екстаз подир чужди мечти. ...