Изтребваш всички начала.
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет,
издига те в някаква посока.
От точка А отиваш в точка Z,
за да откриеш, че целта е плоска.
Полярности обстрелват твоето Аз
и прогресивно те объркват до полуда.
Интензитетът на мълчанието - знак,
че в основата залегнала е нула.
© Радостина Попова All rights reserved.
Доколкото поезията е разчупване на познатия изказ, тук я има)))