Индивид ручи,
мучи горко,
общество бучи,
фучи зорко.
За неслучки спомени
на мечти са помени.
Красотата света ще спаси,
но я той предвидливо затри.
Въпроси
кокоси,
понеже има такива,
които не се задават,
остават ли онакива,
които да се явяват?
Нито е егото добрина,
повече стадото е злина.
© Стефан Василкин All rights reserved.