Jan 29, 2009, 7:27 PM

Трансформация 

  Poetry » Other
664 0 2

      Трансформация

 

На кръстопът захвърлих

минало и бъдеще…

Остана всичко зад гърба.

И тръгнах аз напред,

обгърната в мъгла.

Не знаех накъде вървя,

не виждах път,

ни светлина…

Изгубих се,

почувствах как сама

превръщам се в мъгла,

ала повтарях си,

че трябва да вървя,

макар че в този пълен мрак

единственият спътник

беше моят страх…

Не помня колко съм вървяла,

ни накъде, ни как…

Отнякъде изникна светлина.

Тогава като в чудо осъзнах:

това съм всъщност аз.

И само съществува ТУК.

И всичко е единствено

                                  СЕГА.

  

 

                 29.01.2009

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??