Ето какво предизвика у мен:
прясна следа от изтрита взаимност.
Корен квадратен от скучния ден,
който със теб изравняваш по смисъл.
Къс, изкривен и неточен цитат
от древна, гравирана в мене молитва,
изскочила мисъл, червена на цвят,
и безпомощен глас –
във страха си пресипнал.
Опасна корида, завихрила дъх
в сърцето, което се дави на пластове...
Бледо лице. Пълна липса на кръв ...