От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация
за едно спасение някой спомена.
че той се подготвя за трансплантация-
На надежда млада хвърлиха храна.
И така във зъби стискаше душата,
И до края свой нямаше да спре
да си ляга вечер с молба на устата
ако може някой други да умре. ...