Отключих всички свои бесове
и пуснах ги от мен да се излеят.
Прости! Душеспасяващо ми бе,
за да не ме засипе суховеят.
И да не се превърна в ангел жив
на земния казан в преизподнята,
където дяволът благочестив
през пост блажи до гуша във лайната.
Не мислих дълго. Преброих до... шест
и скочих, без да гледам де ще падна.
Да бъдеш грешник е въпрос на чест,
щом избор от съдбата си откраднеш.
Това е. Не със лошо ме помни.
В небе, ако над туй небе се срещнем,
и Господ пола ни е разменил,
грехът ще ни спаси от глад за грешки.
© Гергана Иванова All rights reserved.
при нас да ги ринеш с лопата!!!