Страх човешки, страх любовен
гори в сърцето ми като отрова.
А без любов не мога,
нежни думи в шепот греховен.
Страстна болка, неистова умора.
Сърдечен трепет в душата заровен.
В сън нереален търся покоя.
Скръб, печал и скрита неволя.
Невъзвратима е моята воля.
Един миг недостоен, отритнат,
в пристъп на спомен неволен
тлее във вечния огън.