Nov 30, 2016, 11:02 PM

Трептения 

  Poetry » Other
381 0 8

Трепти листото от вятъра,

младото вие се, 

жълтото окапва. 

Есента ги обира,

земята завива. 

 

Трепти детето от ласката майчина –

тесто еластично, 

оформя се неусетно, 

с години, сърцето любящо. 

 

Трепти звездата падаща, 

надежда за страдащи –

без дом, храна и обич. 

 

Трепти сърцето при среща –

случайна или очаквана, 

щом е с любимия, не чака покана. 

 

Трепти въздухът от напрежение, вълнение. 

Искрица и пламва. 

Трябва търпение! 

Знам, разсъмва се! 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не напразно и Любовта е наречена "Трепет".Всичко е Любов.Осъзнаваме ли го?
    Поздрав!
  • Въздействаш Василке,браво!
  • Трепетите на сърцето са ценно нещо. там е усета, там е любовта, там е живота любовен , там е света.Всичко изразяват трепетите.
  • Всичко е трептене. Трептят суперструните и създават вселени. А ние с нашите трепети захранваме силовото поле на Любовта, наричано от древните гърци Афродита, а от римляните - Венера. Хубаво стихотворение си написала, Василке. Пожелавам ти още много емоционални трепети!
  • Хубав стих Васе ,живота е трепет и в него сме и ние!!!Листа в голямото дърво наречено живот!Поздрави!
  • Докато има трептения, има живот, има надежди!...
    Хубаво, Василка!...
  • Ех, тези трепети .... с надежда... Браво! Много ми хареса!
  • Хареса ми очакването, желанието за надежди. Поздрави!
Random works
: ??:??