Трети парцел, кота минус
Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме –
летва съвсем непосилна е Раят.
Аз ли? Подпочвено тиха,
реша тревата по моите рани.
Слънчево място ти пазя –
черен достатъчно беше животът.
Топло е в земната пазва,
само ми липсва телесната волност.
Трети парцел, кота минус,
с гледка директно към звездната църква.
Плащаш хиляда години,
щом те забравят си истински мъртъв.
Бяхме в богатство и в бедност.
Краят е тих и така безвъзвратен.
Аз на света ги доведох –
ти целуни, като тръгваш, децата.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички, които прочетоха!
-
"Плащаш хиляда години,
щом те забравят си истински мъртъв."
Разби ме! -
Благодаря ви за прочита! Така ми дойде, случва се понякога.
-
...!*
-
абе днес защо такава мрачност в сайта, точно на празника на виното и любовта... Поздравления, Меги! Редакторите в раздел "поезия" днес са били бизи
-
Трогателно !
-
Всичко е наред при мен, Мари. 🙂 За щастие стихотворението не е вдъхновено от лични преживявания.
-
Това прекрасно стихотворение ме притесни! Какво се случва с теб, Меги? Ако е изживяване само за лирическата - поздравявам те! Всичко е наред, нали, скъпа?😘
-
Благодаря ви за думите и високата оценка!
-
Настръхнах! Труден за преглъщане стих!
-
Покъртително е! Поздравления!
-
Меги, настръхнах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
