И отново аз вървя,
бавно крача и броя:
една любов...
за два живота...
с третия излишен...
лице...
очи...
ръце...
коси...
издишване...
и пак излишния...,
но нали беше трети?
Обърках такта -
хайде отначало,
нищо, че вече
здрач е
и сърцето пак
прескача...
А мислех, че е здраво!
© Валентин Василев All rights reserved.