ТРЕВА ПО ПЪТЯ
/една история с вече щастлив край/
Като клоун, избягал от цирка.
Като път, под тревата полегнал.
Аз все чакам последната спирка
да се спре и при мен да поседне.
Как свършва, да каже, онази история
със измислено тъмно начало.
Там раздадоха главните роли -
второстепенни - просто е нямало.
Виновните са в нея по рождение.
За застраховка има съд, присъда.
(Смях в залата). Търпение, търпение...
Ръжда в капчуците, трева по пътя...
10.03.2007г. На онези, които много дълго бяха сами...
© Дочка Василева All rights reserved.