Дълбай, майсторе! Вдъхвай животец...
Една подир друга вкървявай ти жилките...
Приказки чудни шепни на дървото:
момата със менците... чучура... билките...
Дълбай на момците мерака, по пладне -
там, на мегдана, в жажда поспрели
и кавалджията, с ритмите пъргави,
еркери щръкнали в къщите бели...
Жънвай с длетото дървесната нива...
Орехът нека в ръката ти стене...
Щом от миндера тавана погледне,
гостът да свърне - в твоето време...