Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам,
да се науча духом да летя,
на другите надежда да раздавам,
когато им е болно от света...
Повтарях си Словата на живота,
пристъпвах към непреходна Храна,
шептях молтви тихичко пред Бога
и всяко утро чаках радостта... ...