Тревогата

Mar 1, 2012, 3:07 PM

Poetry » Phylosophy

581 1 6

Тревогата подмолно ме влудява,

довежда ме до пълна нищета

и себе си не мога да позная –

забила поглед в преходни неща...

А трябваше сърцето да калявам,

да се науча духом да летя,

на другите надежда да раздавам,

когато им е болно от света...

Повтарях си Словата на живота,

пристъпвах към непреходна Храна,

шептях молтви тихичко пред Бога

и всяко утро чаках радостта...

Тревогата подмолно ме влудява!

Не ме оставяй, Господи, сама!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ruba (Руми Бакърджиева)

2012-03-02T12:10:48+02:00

Благодаря, че коментирахте.
Довереница, много точно си ме усетила!
Довереница (Дочка Василева)

2012-03-01T23:25:56+02:00

Тревогата - врагът внедрен в сърцето
така заплетен в теб до неразривност.
Войната с него прави те мишена
и мъката и болката усилва...
veesii70 (Веселка Стойнева)

2012-03-01T23:22:31+02:00

Поздрави и от мен,Руми!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2012-03-01T19:37:20+02:00

молтви- оправи го

мани го господ

сила желая!
valia1771 (Ивон)

2012-03-01T17:22:10+02:00

Хубаво е!А трябваше сърцето да калявам,

да се науча духом да летя,
Katriona (Кети Рашева)

2012-03-01T16:14:01+02:00

Колко познато... не ми е хрумвало обаче да го опиша. Силен стих!