Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Dec 8, 2011, 7:14 PM

Тревожно 

  Poetry » Other
549 0 9

Търся слънце, усмивка и миг,

в който истински с теб сме живели,

а животът ей тъй, сякаш напук

ни е скрил сред мъгли посивели.

И от ден до нощта път застилам

от искрици във мойте очи,

и се моля дано се намеря

по следите на твоите зеници.

Че стъмни се и тихо засипа

от небето дъждец от простуда.

Помежду ни и здрачът захлипа

и зави със сирена тревога...

Уж си  мой, а съвсем си ми чужд.

Натежал ми на шията, камък.

Може би, по-малко ще ми горчи,

ако ти си далеч, моят залък.

Ала ти си до мен, но не виждаш

в мен звездичка, та дори и искра.

И да викам със глас, не ме чуваш,

затова не ти шепна дори... и мълча. 




 



   

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??