evropa (Нели)
217 1188
Oct 11, 2007, 11:04 AM

Тревожно 

  Poetry
981 0 6
 

Много силно желая сега аз да мога

да превъзмогна тая моя  тревога.

Взех химикала с надежда да пиша,

но не успявам, а само въздишам.

Нямам си вече мила дъщеря,

впрочем тя сама е решила така.

Реши, чe порасна вече голяма

и няма нужда от старата мама.

Реши, че може да прави самичка

всичко, което и както си иска.

Да бъде умна, все се надявах,

но явно погрешно я преценявах.

Молих я на дребно да не ме продава,

а се оказа... че ме предава.

Отново надеждата в мен се пробужда

да ме потърси, когато е в нужда.

Макар да съм вече на петдесет,

зная, че имам майчини ръце,

с които до сърцето ще я приютя,

с вяра и надежда ще я нагостя.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ! Ама пак боли
  • Нели, усетих болката ти! Имала съм подобни моменти, знам как боли за дете - най-силно...
    Запази вярата и тя ще дойде, дори да няма нужда, просто така. Не спирай да й показваш, че я обичаш! Браво за стиха!
  • Не тъгувай мила Нели, наистина
    порасналите деца ни търсят само
    когато сме им необходими, С обич.
    Ще се порадва на живота , ще я очука
    той от тук от там и ще дойде да те целуне.
    А сигурно и внуче ще ти докара да погледаш.
    Желая от сърце.
  • Имаш дъщеря!Само,че е пораснала.
    Нека да се срещне с живота,да се опознае сама,да придобие самочувствие и тя отново ще се връща при теб всеки път,когато усети липсата на обич.
  • Тежко...!!!
  • Не ме разплаквай... Знаеш, че дъщерята си е дъщеря... дай й време сама да се справи с живота си... и въпреки разногласията ви- винаги ще те обича...
Random works
: ??:??