Братко мой, с тебе тъй различни,
една и съща е нашата съдба,
делим болезнена една тъга,
двамата изгубваме съвършената жена.
Тя бе за мене, тебе, хляб,
нашият душевен блян,
до нея всеки тук се чувства млад,
сега остана само глад.
Изгубихме в нея света,
отиде си момичето нейде в тъма.
Една и съща е нашата съдба -
делим болезнено една тъга...