Първи ден без любов. Е, все още съм жива.
Тишината на капки ми се стича по миглите,
полудяла тъга вее огнена грива
и бележи у мен на самотника стигмата.
Втори ден съм сама. Зеленеят зениците.
Свобода непозната пропълзява по вените
и се лутам сред мрак - развилняла се скитница,
своенравно отхвърлила страх и смирение.
Трети ден съм без теб. Боже, пак съм си същата!
Пея с птиците, смея се, с ручеи тичам,
пеперуди ловя, с ветровете прегръщам се
и препускам към утрешно, ново "обичам".