1. Т И
1
Ти дойде при мен сама,
във една студена зима.
Двама станахме в дома -
Аз и Ти - жена любима.
Двама бяхме и вървяхме
тридесет и пет години.
Двама с тебе песни пяхме...
Но сама от тук замина.
Бях мечтател романтичен
и с мечти прелитах Рила...
Ти пък беше с ум практичен -
и от него вземах сила.
Аз обичах до полуда -
огън съм, а ти си вятър;
и играеш по принуда,
както в цена на театър.
Вятър огъня разгаря,
бурна страст у мен бушува,
но сърце не отговаря,
зов за обич не дочува.
Ти, Любов, бе много кратка...
Със целувки ме омая...
Но остана си загадка
от началото до края.
Дом в сърцето съградих ти...
Сложих те наравно с Бога...
Всички грубости простих ти...
пак осъждаше ме строго.
Имах нужда от опора
на грижовно женско рамо.
Връзките ни с други хора -
ставаха чрез тебе само.
(Следва продължение)
("Къде си, любов моя" - втора книга)
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.