Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява,
сякаш е той непораснало още дете.
Колко ли време до края на нас ни остава –
моля се ребуса с чувствата да разплетеш.
Първа минута: Защитата моя повдига
тъжен въпрос, премълчаван от теб и от мен.
Сигурни бяхме, че нашата обич ще стигне
чак до зенита на оня, последния ден. ...