pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
873 17012
Sep 28, 2022, 10:57 AM

Три минути без кислород 

  Poetry » Love
1146 13 25

Въздухът свърши, по пътя надеждата тича

към вълнолома, от удар сърдечен разбит.

В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,

пламва мигът като тъничка клечка кибрит.

 

Трудно живот ненаучен до три отброява,

сякаш е той непораснало още дете.

Колко ли време до края на нас ни остава –

моля се ребуса с чувствата да разплетеш.

 

Първа минута: Защитата моя повдига

тъжен въпрос, премълчаван от теб и от мен.

Сигурни бяхме, че нашата обич ще стигне

чак до зенита на оня, последния ден.

 

Втора минута: Ръката уплашено търси

твоята мъжка, спасителна, силна ръка.

Пътят не бе със светулки и рози поръсен,

но ми е скъп и му вярвам, дори и така.

 

Трета минута: Защо ми е въздух без тебе?

Дадох на вярата целия свой кислород.

Тези последни секунди са взрив от потребност.

Крачка една е залогът за моя живот.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • От коментара ти разбрах, колко силно си го преживяла... Дано не съм събудила мъката ти, не бих искала да ти е тежко, Мини! Прегръщам те!
  • Това стихотворение ми върна спомена, когато преживях подобен момент със съпруга си, преди да си замине от този свят. Той искаше от съдбата само още две минути, за да каже как обича мен и децата ни. После... всичко свърши и само усмивката грееше на лицето му. Много трогателно ми стана Мария! Сгихът ти наистна въздейства на сетивата ми! Поздравявам те!
  • Деа, Таничка, душата ми разцъфтя и се чувства прегърната от думите ви!
    Изпращам прегръдка с благодарност и на двете ви, момичета!
  • Чудесен стих, Мари!
  • Мила Мари, остави ме без думи...
    И цяла седмица пропуснах. Сега чета, чета, чета...
  • Миличка Деа, радвам се да те видя! Оставила си ми коментар от една дума, но струващ много за мен! Благодаря ти!
  • Впечатляващо!!!
  • Мари, оставила си ми толкова мил коментар! И аз като героинята си съм готова да дам "целия свой кислород" на вярата. Та за къде сме без нея!
  • Трета минута: Защо ми е въздух без тебе?
    Дадох на вярата целия свой кислород.

    За никъде не сме без пустата му Вяра! Може да се задушавам, но ще продължавам да Я мъкна със себе си! Благодаря за прекрасния стих!
  • Аз също стаявам дъх, когато чета вашите коментари, Скити, осъзнавайки, че написаното от мен ви е докоснало и харесало!(С)
    Мария, радвам се да те видя на страничката си и ти благодаря за добрите думи и подкрепата!
  • Много благодаря. Вълнуващо и човешко!
  • Мари, много силен и жадуващ за глътка въздух, стих си ни представила! Винаги стаявам дъх, когато чета редовете написани от теб!
    Красив стих, с точен финал! Прегръщам те, миличка (М)💖
  • Всеки намира в представите си свой аналог на тези три минути, Тони. На мен ми стига, че сте тук и прочетеното ви е развълнувало. Благодаря ти!

    Пепинка, вдишванията трябва да светят от оптимизъм, дори и в очите на някой той да изглежда смешен. Ние не можем да избягаме от това, което ни е писано, но надеждата винаги ще отваря вратата на доброто и ще ни прави по-силни. И на мен ми дожаля за тримата сирийци, драснато им е било да намерят смъртта си по този нелеп начин, бягайки от угрозата на
    една друга безчовечна смърт... Мир на душите им! А всички знаем – това, което не ни убива, наистина ще ни превърне в по-устойчиви и издържливи в пътя ни нататък.
  • Тези дни става година откакто минах през "световната конспирация" и "измислената" Още си влача ПКС, въпреки че не стигнах до трите минути. Но имам познати, които толкова по три, че и за дома си намериха машини кислородни, дори една позната втора година подишва, както тя казва.
    След вчерашната буря и 3мата ударени от мълния сирийци сърцето ми се свива... Избягали от войната...

    Поздравления, Мария! Извинявай за коментара ми, но ме боли...
    И както като каза един позната като ме удари косопада като ПКС - нали го преживя, радвай се, ще ти купим перука ако трябва!
    💐
  • Много е тъжно, че си преминал през това и то е оставило такива незарастващи следи в съзнанието ти... Но вече всичко е зад гърба ти. Пред погледа ти е новият хоризонт на живота, осмислен, с подредени приоритети и ценности. А ти самият си станал по-силен! И вече знаеш със сигурност, че си "много нужен на някого"! Дано никога повече не се събуждаш в "следващия кръг на ада", Майсторе!
  • Много ми хареса, Мария! Финалът е разтърсващ!
  • Наистина преживявах такива три минути много пъти. Толкова беше горе-долу времето, за което сменяха бутилката за централно подаване на кислород. Но мятането като риба на сухо започваше преди това, когато налягането в изразходваната почнеше постепенно да спада, докато спре напълно... Всяка нощ беше следващ кръг на ада.
  • Благодаря ти за този коментар и за разтърсващите разсъждения в него. Написал си го като човек, който го е преживял, вярвам в това. Усетих го!
    Сигурна съм, че си "много нужен на някого", а и не само на точно този човек. Ние всички в сайта не просто ти се възхищаваме на знанията и
    всеотдайността, а сме те коронясали за нашия Майстор със сърцата си!
  • Ако това са не 3 мин., а няколко мъчителни денонощия, колко ли минава през главата на човек? Една популярна (несъществуваща според някои) болест води до подобно състояние. Боледувал ли е от нея човек и е бил на кислород два месеца, разбира добре тия думи. На прага на съмъртта наистина изникват множество въпроси, правят се равносметки, ако има достатъчно време за това. Без кислород или по-точно при недостиг, мозъкът не работи добре. Понякога преди съвсем да изключи прожектира ретроспективни филми-спомени. Някои се връщат оттам, други прескачат отвъд завинаги. Бог знае защо връща някого. Може би, за да довърши многото започнати неща. Или защото е много нужен на някого.
  • Там не е ли за смелчаци? Заставам с усмивката си пред теб, Валюшко!
  • Влизаш в дълбокото.
  • Вашите думи ми действат като получена награда и означават много за мен, приятели! Благодаря ви сърдечно, Злате и Лирик!
  • Прекрасно е, Мария! И кратки, и безкрайни минути... залог за човешки живот. Поздравления!
  • Нинка, благодаря ти, че така си го усетила! Четох, че човек може да издържи три минути без кислород и върху тази информация изградих стихотворението си.
    Майсторе, и на теб благодая, че ме награди със звездичка! Небето в мен изгря!
  • Мари, прекрасно е, усещаш как времето тиктака неумолимо!
Random works
: ??:??