ТРИ ОКТАВИ МЪЛЧАНИЕ
Отвъд зида – разлята тишина.
Безмълвието на покоя е лирично.
Аз мога отдалече да обичам –
без думичка дори да спомена.
Не диря храм – да го превърна в дом,
олтарът му не става за камина.
Луната срича нощем над комина
това, което крия мълчешком.
Ще те очаквам – гостенин в съня ми,
когато рано вън заесени
и разпилеят първите слани ...