Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.
Не очаквах,
че така ще постъпиш,
след теб като тръгнах,
почти без дъх.
Морето долу
жадно ме дръпна -
да посоли нараненото
и сърцето ми спря.
Ти отгоре гледаше,
след което си тръгна,
оставяйки ме сама.
Бях забравила вкъщи
спасителната жилетка
и се удавих почти за миг.
Три секунди след като
си помислих "О, Господи!
Той не чу моя вик!"
Предпочете някоя чайка
с крясък
да ме спаси,
а вълните
да ме люшкат блестящи
под слънчевите лъчи.
© Павлина Гатева All rights reserved.