Sep 25, 2010, 10:03 PM

Три секунди 

  Poetry » Other
514 0 2

Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.

Не очаквах,
че така ще постъпиш,
след теб като тръгнах,
почти без дъх.

Морето долу
жадно ме дръпна -
да посоли нараненото
и сърцето ми спря.

Ти отгоре гледаше,
след което си тръгна,
оставяйки ме сама.

Бях забравила вкъщи
спасителната жилетка
и се удавих почти за миг.

Три секунди след като
си помислих "О, Господи!
Той не чу моя вик!"

Предпочете някоя чайка
с крясък 
да ме спаси,

а вълните
да ме люшкат блестящи
под слънчевите лъчи.

 

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??