Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят,
летните бури поспряха.
Всеки донесе парченце от път
и ги превърнахме в стряха.
Вярно, менюто е често фасул.
Липсват ни въглен и тръпки...
Но ни е топло под общия чул,
даже и целият в кръпки. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up