Люлка. Виж! Ела, любима!

Да се полюлеем двама.

Да политнеме нагоре,

че да стигнем и звездите.

И в просторите ни сини

да останат и следите

на въздушните ни стъпки.

Нейде там - между звездите,

звездна люлка ще си вържем,

наш'та радост да развържем...

Слизаме ли казваш, мила?

Вие ти се свят?! Защо ли?

Че си бременна, така ли?

Но това е радост, мила!

В мене има нова сила.

В люлката сме били трима!

Боже! Две деца и трето,

още неродено даже.

Нека

щастие да ни накаже!