(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част трета /
Изскърца пак кованата врата,
от конски тропот тръпнеше земята,
в посока Тилилейската гора,
пое големият за среща със ламята.
На рамо с лък, във пояса ножове,
чифте пищови във силяха кожен,
секира остра, сабя дамаскиня
и тежък боздуган на кръста сложен.
Настъпи полунощ и всичко спеше,
и само месечината блестеше ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up