Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.
Дванадесет пъти събуди ме
от писък "няма те, тук и сега"
и още толкова пъти учуди ме,
с тази нелепа, твоя шега.
С дванайсет тела премених
надеждата да ме познаеш,
описвах ни често във стих –
прочети ни, когато желаеш. ...