ТРИПУЛАСИОН
Интернат, конвейер и гробище;
не помня род, приятели, отечество –
непрестанно търся някакво съкровище
за големците на нашето човечество…
Денем гложди ме стомашният гастрит;
нощем – две интестинални язви,
не насмогвам на елита ни мастит
да напълня бездънните му пазви…
Тракат от студа двете ми ченета,
кръвното играе кючек и казачок –
като циганска торба ни е бюджета,
като ненаситна пиявица и смок…
Пукат всички, стави, кокали и кости,
шуми в главата Ниагарски водопад –
но настават вечни гладни пости,
а дали ще има ток да гледам “Листопад”?...
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.