тристих

Jan 16, 2008, 10:04 PM

Poetry

536 0 1

И най-искрените ти мечти
са били кошмари.
Каквото споделиш, споделиш,
останалото е до време.
Кости, окъпани в плът и кръв,
човешко тяло.
Дай го на някой друг,
нямаше да го отрече.
Търсенията винаги ли са слепи,
щом със сърце само Бог може да се проумее?
Или слушайки собствените си гласове,
се разсейваме. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

тристих

Want to read more?

Random works