Триумфираща

... Днес победата облечена е в синьо...


Ето ме, отново триумфираща!
Вярваше ли, че ще бъда същата?
След като оставиш ме умираща
на спомените черни, в къщата...

Ето ме, познаваш ли очите ми?
Същите, в които се загубваше...
Искаш пак да тръгнеш по следите ми,
наизустени... Вчера се сбогуваше?!

Казах ти, когато ме разпитваше -
щастието ми, то е саможиво.
Да, излъгах се и дадох дните си,
ала и без тях съм пак щастлива.

Бурята, която те пленяваше...
Същата е, аз съм ù владетелка.
Даже и в сълзите ме каляваше,
себе си да отстоя, проклетата.

Синьото, в което страстно влюби се,
днес е още по-неописуемо.
И се смея точно като лудите.
Ти остана сух и предсказуем...

Мислеше си, че ще си причината
да удавя в аз-а всички демони?!?
В мен са днеска до един, седмината.
Израниха се от твоите камъни...

Няма да се отрека от себе си!
Аз съм си - самодостатъчна.
Ти доказа и на мен - ненужен си.
Подчинява се лъчът, на здрача...

Виж добре, остави ми безкрайността -
да се смея, да творя, да плача...
И такава е сега реалността.
Малко постарал се е палачът!

Ето ме, отново триумфираща...
Сълзи се усмихват във очите ми.
Те не раждат вопли на умираща,
а покълват гордост във гърдите ми.

Няма да се дам на отчаянието,
щастието пак владее дните ми.
Струваха си раните, старанието,
да останат същите очите ми.

... Днес победата облечена е в синьо...