Feb 11, 2018, 6:45 PM  

Троха 

  Poetry » Other
798 0 4
Гълъб бял… на перваза леден спря
със сребърна мъка в очите чисти,
главица тръсна, човчица допря
в прозореца на мойте сиви мисли.
Долу гълъбица бяла спеше
на асфалта, смазана в нощта мечта,
а крилцето ѝ едва трептеше
сякаш литва към небесната зора.
Гълъбът при нея се завърна,
кървава трошица хляб съзря
и в прощален полет се обърна,
но след него никой не летя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??