Защо проплака, облако неканен?
Нали е слънчево и съм щастлива?
Нали си имам бряг и пак съм жива?
Защо си в мен и ми отваряш рани?
И тежък стон във бузите попива?
Проплаках в теб, несбъднато момиче,
за да спася в щастливите ти вени
трохи от други дни, неизживени
и днес дори, когато си обичана,
да потъгуваш мъничко за мене.
Във мен въздишаш, облако неканен,
а аз не знам дали да те прегърна ...