Трохите си поиска да оставиш...

Nov 30, 2008, 10:30 AM

Poetry » Love

5.0 / 35

1250 0 38

Трохите си поиска да оставиш -
не могат те да ме заситят...
Отдавна те обрекох на забрава.
Безмълвно те пресях през сито.
Захвърлих спомените надалеко -
от тях не станах по-честита.
Очаквам със душата и сърцето
от някой друг голяма пита...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Разхвърляните мисли на една пътуваща рошла
The Pull

Invisible lines and curves Extend from skin to skin, In waves, from eyes to eyes Closing distance fa...
A Crowd of Feelings

A Crowd of Feelings My fears Wonderful worlds tarry. Thy eyes Forget and me trap inside. ......
A benign human brain is rare

I'm in a gloomy mood! I feel like a rag in a motel ... Most likely it's a mortal sin too?...

More works »