Dec 12, 2011, 11:36 AM

Тройка с Бяла маймуна 

  Poetry » Other
681 0 6

Какво знаеш ти
за моята Бяла маймуна?
Невидимо си мълчи,
на гърба ми увиснала,
в менгеме гумено
стиснала гушата ми.

 

Никога не си виждал, нали,

белезите от зъби
по юмруците ми? Болят
прогорени шепите ми
от скрити думи.

 

Продължавай да ме прегръщаш!
Белите ни беди
в белия мрак,
като бели маймуни,
остават невидими.

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах...особено финала!
  • И на мен страшно ми допадна.
  • Ако става дума за съдбата и за раните, които оставя вътре в нас, значи съм го разбрала, и значи ми е харесало, и значи, че ми станало кофти, че и на моя гръб виси една маймуна, мамка и!
  • Инвентивно! Така се пише поезия - да внушава, а не да обяснява познатото.Хареса ми.
  • На мен ми е малко тъжно.!
  • Много интересно написано !Харесах!
Random works
: ??:??