Какво знаеш ти
за моята Бяла маймуна?
Невидимо си мълчи,
на гърба ми увиснала,
в менгеме гумено
стиснала гушата ми.
Никога не си виждал, нали,
белезите от зъби
по юмруците ми? Болят
прогорени шепите ми
от скрити думи.
Продължавай да ме прегръщаш!
Белите ни беди
в белия мрак,
като бели маймуни,
остават невидими.
© Павлина Гатева All rights reserved.