Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти
от стопената киша е извор сребрист.
Докосват човки, гукат трогателно
и отлитат на някъде като есенен лист.
А в мъглата, глава до глава привели,
с бастунче подпира се Той… А Тя -
с палто астраганено, пръстите вплели
кретат едва. За къде ли?… Гадая... ...