bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
Dec 12, 2006, 3:24 PM

Троя 

  Poetry
722 0 5

Обвита цяла
в тъмните одежди
на нощта
и във усмивки
луната днес
се спуска по вълните
на това море,
което бие със червени
водорасли
своя бряг.
Вали отново
този ситен,
непрестанен
дъжд.
На птиците тежат
крилете -
не могат да политнат
от руините
на мъртъв град.
Там днес стени напукани
пулсират
от слънчевите мрежи
и не пристъпят гордо
белите коне на Рез.
Троя падна!
Главата се привежда
във калта,
когато туй желаят
боговете древни.
А те желаят слава -
златото ще го подхвърлят
на слепците.
И кръв -  най-здравия
олтар.
Ябълката е като луната -
ще я скрият до следващата
Троя.

Сега - пирувайте!

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чинаров (Георги Милев) ЕЕ ти направо ме изпрати извън този свят. Да се надявам, че още е рано Приятелю. А че луната е забранена, така си е. Защото се " злоупотребява" с нея най- вече от " вълците".
    Благодаря Ви за присъствието, съпричастно. Бъдете добре!
  • Трудно е да бъде коментирано такова плътно и пълно с класически алюзии стихотворение. Съкрушаващи образи, величественост, безкомпромисност ... Кой беше казал, че луната трябва да бъде забранена? Е, сега забраната отпада.
    Поздрави!
  • стихът ти е отличен и въздействащ!
  • Много силен стих!
    Поздрави!
  • Поздрави!!! Страхотен стих!!!
Random works
: ??:??