По-трудно, казваш, няма да се случи,
но мисля, че не си напълно прав.
Денят ни често, като вярно куче,
привлечен е от нечии топъл праг.
Скимти от радост. Погледът блуждае.
В унес стои пред чуждата врата.
Надеждата из въздуха витае,
че вътре се спотайва Любовта.
А тя страхува се. Защо?... Не знае.
Нали отвън е топла тишина,
нали денят подканя я омаен.
"Излез и виж! Подал съм ти ръка." ...