ТРУДНИ ЛАБИРИНТИ
Ние сме различни – няма да се лъжем,
световете ни са войнстващи вселени.
Но не мисля, че за нещо си ми длъжен.
Аз каквото имах – дадох безрезервно.
Твоят образ в тази буря се разпада –
от чертите му остава само драска.
Още помня как – изгубен в листопада,
с мене си потъвал в хоризонта ласкав.
Би ли поостанал – утре ще си тръгна?
А нощта заголва топлото си рамо.
Всичко се разпада – тлеещо до въглен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up