За поезия душата пак крещи,
за стих, наситен с жар голяма
и заряд от слова пробуждащи,
но е трудно - музата я няма!
Ще се "омузя" - утре сутринта,
(тази вечер много ми се спи),
ще го подхвана, ще го наглася,
стиха мой... ще хвърчат искри.
Страстта ще пари, топлота -
не ще може да се прочете дори,
ще го одумват: "Грях, срамота"
ще е отричан от хората добри... ...