Jan 18, 2018, 10:17 AM  

Трупът на живота 

  Poetry » Odys and poems, Other
843 0 3

В черен замък прекрасен 
от камък изящен, студен, 
скита се морен, безгласен, 
гасне пред новия ден, 
силует млад, но посивял, 
сякаш във войната своя 
душата си е надживял, 
на смъртта той чува воя. 

 

Ала млад е той и знае, 
че замъкът е още цял, 
в мрака клето ще познае
що е тихо търсил и желал. 
Но в света си сам линее 
и стéнат болните стени, 
гняв отровни мисли сее
и бавно дух и плът гори.  

 

Тъй броди из замък студен, 
в хаоса без мир и посока, 
стене пред новия ден
млад и клет трупът на живота.

© Elizabeth Draxler All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??